ХуЛите - Безпътица

Прошнурованата ми душа изтича
в мигове препълнени със сладост,
вадички от мед излети в сива сплав
от гной и жлъч, а мислите ми сплетен
споп, не можеш ги разплете с най–скъпия
балсам с мускусен аромат, отнасят ме отново там,
като бездушна раковина към брегове с безветрие,
безлуние, безвремие.Запокитен бисер в мидена черупка,
да се родя отново искам в теб!