ХуЛите - По пътя няма други знаци

Тревожни бликащи пчели
край вехта брюкселска дантела.
И липов цвят навред вали –
и птици пеят a capella.

Проплаква пролетта у мен –
родила се след трудна зима.
Човек не е докрай сломен –
надежда за добро щом има.

Очаквам я – като крило,
което някой ангел спуска,
като отвара за любов –
сълза по сухите ми устни.

А после ще си ида, знай,
защото всичко съм раздала –
страстта от женския си май.
И неотменното начало.