ХуЛите - Зайови копнежи

Зайо Байо омърлуши дългите си уши, че е сняг наваляло, цялото поле застляло. Няма зелка на полето, нито морковче в редлето. Да си хапне до насита хруп, хруп, хруп. Зайо пита своята майка Зайка?
Няма ли в мазето, нещичко скрито от полето и покрито или морковче в пясъка зарито? Ах ти, Зайко дългоуши, има тук едни ботуши, но за ядене не стават май, туй от мен го знай. А ги ти вземи и ги обуй сега и излез навън в снега. И отиди накрай, до оградата е там снежният човек. Има си копчета безброй и една метла и две черни въгленчета за очи, а за шапка има нахлупена пробита кофа на главата. И най-важното за теб е сочния и хрупкав морков, който му е носа. Така, че ти високо подскочи и моркова вземи и после сладичко си го хапни. Отивам майко Зайко, веднага и се премятам от радост в снега. Подскачам и моркова вземам завчас и после хруп, хруп, хруп...ммм...вкусен морков имам аз накрая и зная, че това на приказката ми е края!!!