ХуЛите - Прохождане на дъжд

...имах нужда да го чета.
Имах нужда.
Като лакомията да се натъпчеш
с цял шоколад
щом усетиш, че
кръвната захар потегля към дъното.
И отдавна не ми се говореше.
За нищо и с никой не ми се...

...ако не беше капката дъжд
в периферния хлад на прозореца
дето спираше

тръгваше

спираше...

Като счупена дума, която
на всяка цена
не желае да стигне
или многоточие -
неуместно поставено
пред нещо, за което
не възнамеряваш да мислиш.

Но ти можеш ѝ креснах наум.
Можеш да стигнеш до края.
Нали имаш на своя страна
неизбежната гравитация.

Сякаш чу и се свлече
по-протяжно от пауза...

...и тогава видях
(през следата, която остави)
как се счупи светът
непомръднал от своето място.