ХуЛите - Здравей, как си?

Не знам кило памук – или олово,
кое от двете повече тежи.
Тежи ми от изреченото слово,
натегнато до крясък от лъжи.

Сегиз-тогиз ме пита някой: – Как си? –
и тръгва си с познатото: – Добре.
От данъци, от глоби и от такси,
май, иде вече време да се мре.

Не зная как съм, но не ми и дреме –
живея все на тръни и бодли.
От речените думи не навреме
навярно цял живот ще ме боли.

Защо ли ние всеки ден се лъжем,
дори когато казваме: – Здравей!
Простете ми и днес, че леко тъжен,
се смъквам сам на варненския кей?

Безесграонен, сам – и безадресен,
изпаднал от Вълшебния килим,
да изкрещя на този свят: – Добре съм! –
а сетне да изчезна яко дим.