Измълчано зло

Автор: Patrizzia
Дата: 01.10.2022 @ 14:07:34
Раздел: Поезия


От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.

Не ми се нрави вашата гълчава,
моторния ревящ и кашлящ щум".
Език прехапал вятърът втъкава,
небесна обич, песничка наум –

открадната от птичата му свита,
замлъкнала пред син небесен праг.
Какъв е този вятър, щом не скита,
а шарките повтаря пак и пак?

Дали защото мръзне, посред лято,
внезапно оголелият ни свят,
добрият вятър бърза, та когато,
отново зли вихрушки засвистят,

да метне любовта си – среброткана,
и да посипе топъл, слънчев смях,
да приласкае този град, Балкана...
—"Стоплете се... Аз злото измълчах... "

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=200077