ХуЛите - Безсъние

Прозорецът плаче отново...
Сълзите се стичат отвън,
а мисли, обути в олово
разсичат копнежа за сън.

Размиват се спомени скъпи,
родени от слънчеви дни.
И няма сънят да настъпи
когато надеждата спи.