ХуЛите - Това, което премълчавам

Самотата е щит за отбрана –
от досадните хорски сплетни.
Не за показ е моята рана
и тъгата на вкус не сладни.

Не копнея за фалш или милост –
що изтрайват до къщния праг.
По-добре да си сам и безсилен,
ала не и в ръцете на враг.

Ще намеря кураж или смисъл,
или някой – в смълчания ден,
да ми каже – че много му липсвам.

И светът – не докрай съвършен,
малко грозен и криво написан,
ще е само за него и мен.