ХуЛите - Ой те птиче

Ой те птиче боязливо,
ти защо си тъй красиво?
Нито жънеш, нито сееш,
волно се в небето рееш.
Сутрин пееш гласовито,
с теб ухото ми е сито.
Де да можех като птица
да не мисля за паница,
а из горските дъбрави,
над богатите морави
да разперя аз крилата,
да прегърна свободата.