ХуЛите - Двоумение

"Една позната казваше: Иде ми да скоча от покрива, но като знам как ще ми се разроши косата докато падам и как ще ми се смачка полата, досрамява ме... и се отказвам..." , Г. Господинов, "Времеубежище".

- - -

Накрая на житейския съм път
и на несгодите едва издържам.
Най-сетне да ме тръшне бърза смърт,
че писна ми! И да се свърши!...

Но Бог се бави да ме прибере.
Дали пък да не му помогна?
Той, Всемогъщият, ще разбере!
При толкоз клети как да смогне?

Въпросът е да си отида с чест -
след мене да не ми се смеят...
И да не бъде краят ми злочест,
а хорските уста да занемеят!