ХуЛите - Жълтичката на юли в скъсания джоб

Луната ниско до речицата пак слиза
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.

Чия ли обич то изплаква в ракитака?
Приглася нежен вятър влюбен, или не.
Водата нейде бърза, никого не чака,
луната тихичко подвива колене.

И като в приказка реката засиява,
обгръща я за миг и милва я с нега,
навярно лятната магия е такава,
че няма утре... Всичко тук е и сега.

Но ето съмва вече, в близката кория
извива малко птиче трели – водопад,
звездите и луната бързат – да се скрият,
денят настъпва жарък, летен, луд и млад.

Конете жадни газят росна детелина,
светът е техен, а животът им – галоп.
Да беше обич, бе, но мина и замина,
жълтичката на юли в скъсания джоб...