ХуЛите - Kучият син

Там се роди – сред бардака, на мръсната дрипа,
майка му беше пияна, почти до несвяст.
— "Копеле! – някаква курва протяжно изхлипа,
гладна уста. Пък и как ще живее сред нас?"

Мъничък, слабичък сграбчил бе в сбръчкани шепи,
своя животец – от Бога му даден – един,
бяха очите му сини, искрящи, но слепи,
име си нямаше, беше той кучият син.

В някаква свада пиянска загина онази,
дето роди го, но майка не бе и за ден.
Ангел небесен израсна – очите – топази,
светла косица – блестящи къдрици от лен.

Някакъв пътник нехаен в бардака забрави,
стара цигулка. Докосна я – стихна за миг.
Сам се научи да свири, а курви корави,
с трепет го слушаха, шепнеха: — "Бог е велик"!

Падне ли нощ по крайградските тъмни баири,
лъкът изтръгва души и сълзи, и: —" Амин"!
Само за Твоя прослава пак, Господи свири,
Твоето чудо – наречено кучият син.