Спомен

Автор: rajsun
Дата: 30.07.2022 @ 19:54:51
Раздел: Избрано поезия


Споменът – цигулка, плаче и не млъква.
Споменът – далечен присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва
от един среднощен гаров ресторант.

Да не бях поглеждал, да не бях ѝ кимвал,
да не бях чул тоя сатанински смях!
И да бе под мене тоя свят се сринал,
и да бях потънал, сто пъти да бях...

Колко празни нощи самота ме учат,
колко дни ме учат да съм празен ден!
И не се забравя, и не се дослучва,
и не отболява болката у мен.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=199755