Спомен
Автор: rajsun Дата: 30.07.2022 @ 20:54:51 Раздел: Избрано поезия
Споменът – цигулка, плаче и не млъква.
Споменът – далечен присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва
от един среднощен гаров ресторант.
Да не бях поглеждал, да не бях ѝ кимвал,
да не бях чул тоя сатанински смях!
И да бе под мене тоя свят се сринал,
и да бях потънал, сто пъти да бях...
Колко празни нощи самота ме учат,
колко дни ме учат да съм празен ден!
И не се забравя, и не се дослучва,
и не отболява болката у мен.
|
|