ХуЛите - Спомен за дядо Станко

... през девет – зад десетите баири, във къщата завръщам се по мрак,
а VEF-чето на дядо все тъй свири, забравено в прегрелия контакт,
завесите жълтеят – все тъй вехти, и вредом виснат ленти за мухи,
и сякаш чувам – дядо сурка чехли през дворчето със цветните лехи,
асмичката край плевника колтучи и кръсти се – дано да завали! –

и – ако лавне глухото ни куче, се буди дядо с третите петли,
не зная – ще пере ли, но събира дъждовната вода във три ведра,
в млекцето на козата през гевгира – за мене ли? – каймачето обра,
по звездната пътечка из Всемира пих глътката небесна благодат,
и тръгвам подир дядо – на баира, по който няма връщане назад.