ХуЛите - Души, докоснали се в грешно време

Неписан стих си... И една сълза
по мен която утре ще изплачеш...
Листенце си от бялата бреза,
притихнало пред бурята глухарче...
Немирен вятър съм... И тих съм дъжд,
в пороен който бързо се превръща...
И нежен полъх съм... От мрака мъж,
към който в сънищата ще се връщаш...

А всеки миг е предвидим... В зори
слана цветята нежни ще попари...
И изгревът студено ще гори
в листата на отсрещните върхари...

Ще бъдем само спомен... Аз и ти -
души, докоснали се в грешно време...
В гърдите Тя обаче ще гори!...
Не може никой да ни я отнеме!...