ХуЛите - Минавам с окарина през света

... когато бях на тридесет и седем, гледачката на боб ми обеща,
че ще си пукна праведен и беден, тъй както гол дошъл съм на света,
животецът си мина – и замина, два века извъртях – като насън,
и с простичката моя окарина ви свирех аз, подпрян на някой пън,
по-мъдър от гигантските секвои в Канада, във Австралия и САЩ,

през всякоя от възрастите свои – освен душа, не мъкнех друг багаж,
не станах шут на кралската особа – и просякът пред храма бе ми брат,
накрая кво? – без пукнат грош във джоба ще отлетя щастлив и пребогат,
наместо хляб, сега вечерям с пасти – минавам с окарина през света.
Гледачката на боб ми каза: – Здрасти! – и светъл път Отвъд ми обеща.