ХуЛите - Проста песен

Тъй както детската петичка
оставя в пясъка трапчинка,
и както просто литва птичка –
да кажем – чайка, или чинка,

тъй както гущерчето къса
опашчицата си плашлива,
и с вятър почва земетръсът,
и в миг земята пак заспива,

тъй както вечер иде бризът
по плажа със походка мека,
и влюбените кротко слизат –
да гледат лунната пътека,

тъй както лодчица на кея
рибарите с въжета връзват,
и аз тъй – простичко живея –
с едничката си глътка въздух.

И нека гръд морето вдига –
под мен – и стихналата суша.
Пред теб – отворен като книга,
във погледа ти ще се сгуша.