Издраскана клечка кибрит

Автор: YOTOVAVA
Дата: 03.07.2022 @ 19:41:21
Раздел: Поезия


Потегля ли към оня свят,
навярно всичко ще забравя –
по пътя римите тежат –
и по-добре да ги оставя.

Търкулнатата ми сълза –
блестяла в люлякова шепа,
ще бъде спомен за бреза,
обрулена от ветровете.

Раздърпаната ми душа
ще спре зората да побира.
То, двайсет грама – и пеша,
достатъчни са за всемира.

Какво ли с мен ще отнеса?
И кой ли дълго би ме помнил?
Аз още вярвам в чудеса,
и знам, че всичко е възможно.

Колибата да стане дом,
за птички божии гнезденце,
завърне ли се мълчешком
при стария баща детенце.

И сухият комат сладни,
и може да се стъкне с огън,
с едничка клечица кибрит,
поднесена ли е със обич.

Да бях пророк – ала не съм,
за който гони чест и слава,
прошепнала му бих на сън,
че само любовта спасява.

И ще ми липсваш, шарен свят –
защото друг не съществува!
Ще благославям всяка светлина –
дори когато се сбогувам.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=199633