ХуЛите - Зари в края на лятото

Глухарчетата в дядовата нива
среднощ изстрелват празнични салюти.
Дали от утре с август си отива
и лятото с вълшебните минути?

Градът ще се изпълни с гневни хора,
посърнали след края на сезона,
завърнали се вкъщи с неохота,
сред скуката – враждебна и изконна.

И аз навярно трябва да си тръгвам.
А как не искам – престори ме, Боже!
на вятър, разпилей ме – да прегърна
колибите и здрача невъзможен.

Да кукам заедно с луната луда,
да вия като единак на хълма,
да бликам с пролетните пеперуди –
без име, безадресна и безплътна.

Потъна ли в глъбта на тишината –
да гледам черквата как нощем свети
и всичките свещици как припламват –
за помен на душите ни отнети.