ХуЛите - Автопортрет с Варненския дъжд

Сякаш че лятото нейде офейка –
пътник, прехвърлил отсрещния рът,
и в небесата – раздрана жалейка,
черни пердета размята дъждът,

Варна смали се, закиха, настръхна,
купи в аптеката капки за нос,
скри си кантарчето с дрехата връхна
благият вечен арменец – Бедрос,

Главната улица сякаш омекна,
чуха се бягащи стъпки на мъж –
двама педали от някаква секта
мъкнеха библии в юнския дъжд,

плажът се спити, вълната се сгърчи,
тръсна морето три тарги със сол,
с моето старо китайско чадърче
тръгнах си – трезвен, ненужен и гол,

чайките гладни джуруми извиха,
в парка повехнаха всички цветя...
С поглед, забит в тия няколко стиха,
сякаш че лятото днес отлетя.