ХуЛите - Разговор

- Стано, Стано, бяла Стано,
що ме будиш толкоз рано?
- Cтавай, ставай любе мило,
слънцето е изкласило!

-Нямам, мари Стано, сили...
Кажи кво със теб сме пили?
-Май не помниш ,любе драго?
Любехме се с тебе благо...

Щом сме правили туй снощи
как съм жив и здрав все още?
Щото пих кило ракия
преди в леглото да се скрия.

Други май са ме сменили!
Нямам аз такива сили-
хем да пия, хем да любя,
хем паметта си да изгубя!

-Няма други, скъпи мой!
Много як си след запой.
Цяла нощ легло тресяхме,
даже и за миг не спряхме...

-Че ме лъжеш,си е вярно...
Ала ми говориш харно.
От туй взимам си поука-
спирам с пиенето тука!

С тебе, Стано ще се любим
паметта дорде изгубим.
Ще съм трезвен,кукуряк,
да не ме будалкаш пак!