ХуЛите - Пак ме викни на Тайната вечеря

... раздал на всеки своя къшей хляб, от нас спаси се Господ Бог овреме,
а аз – мишле в световния долап, ще знам, че съм вечерял с извънземен,
макар за миг един, със хляб и сол ме е гостил във Тайната си ниша,
под неговия светъл ореол торби с несръчни стихчета ви пиша,
дори в непостижимите мечти аз – грешникът, се надам до полуда! –

Иисусе Христе, моля Те, прости, че тихо те целунах преди Иуда,
и стражата – когато връхлетя, се скрих – и гледах кино от долапа,
разпнахме те, и сетне свърши тя! – с ръце на Изток и с нозе на Запад,
мета трохи по Твоя светъл под – и, Господи? – дано покой намеря,
ако решиш, във някой друг живот пак ме викни на Тайната вечеря!