ХуЛите - Първи Сократичен диалог

- Учителю, има ли вечен живот?

СОКРАТ: Защо ме питаш това? Кое те кара да се страхуваш? Смъртта, или страха от смъртта е по-страшен?
Преди да ти отговоря има ли вечен живот ще те попитам кое ти е по-познато? Живота или смъртта?

- Учителю, аз виждам живота, но не познавам това, което е отвъд него.

СОКРАТ: Е, щом познаваш едната страна, нима тя ти харесва? Радваш ли се на живота?

Аз ти казвам, че живота е радост, но смъртта е скръб и тъга, Но нима усещането за радостта и скръбта не произлизат от едно и също място?

Нима, когато се радваш не се радваш със сърцето си, а когато скърбиш, не те ли боли пак сърцето? Тогава каква е разликата между скръбта и радостта? Не са ли те едно и също чувство?

- Но Учителю, аз обичам радостта и не искам да страдам!

СОКРАТ: Ето, че сам стигна до отговора - ти имаш чувства, подвластен си на тях. Затова, когато се радваш ти харесва, а когато скърбиш си мрачен и унил. Ти не искаш да си унил, но всякога желаеш да си радостен.

- Но нима не е хубаво това, Учителю? Да живееш в радост и веселие?

СОКРАТ: Щеше да е хубаво, ако бе вечно. Но животът не е вечен, Освен олимпийския, но и за него никой не знае със сигурност (тук следва предложението за чаша с бучиниш). Човеците са обречени.
Това, което се е родило ще умре.
Това, което има начало, има и край.
Смъртта е неизбежна, тлента не е вечна. Живота - също.
Пепелта става живот, а живота - пепел. Приеми го и няма да си нещастен. Няма да си и щастлив и животът ти ще протече, като спокойна река със зелени брегове.

Питаш ме до кога ли?

До края, след който няма да има значение.

- Значи животът е смърт?

СОКРАТ: ... и смъртта е живот. Това е вечен кръговрат, който ни води до отговора, че животът не, но цикъла е вечен.