ХуЛите - Молитва по никое време

... непризован, неприложим – във безпаричие до лактите,
без мен Вълшебният килим лети към по-добри Галактики,
полека-лека – и от мен, си тръгват най-добрите възрасти –
и как да пея – вдъхновен? – като не ми достига въздухът,
как да се радвам, че светът с дебелата черта зачерква ни? –

щом води грешният ми Път към банката, а не към черквата,
с какви очи? – с чии уста да си редя в несвяст молитвите,
как стихчета да ви чета? – брат на римуващите скитници,
щом хлябовете нощ и ден си мъкна – тежки като камъни.
Бог плаче – може би за мен? – над срутените мои храмове.