ХуЛите - Сън

Аз тръгнах. Вървях по земята
с прибрани, безсилни криле.

Залитах и псувах съдбата
и тръните в мойте нозе.

А нещо ме тегли – какво ли?
Един аромат на кафе
ми даваше сили… Защо ли?
Изтръпнах. Размърдах се. Сън е.