ХуЛите - Предстоящо стихотворение в минало време

Валяха майски дъждове -
цял май валяха...
Цъфтяха макове навред,
сред нас цъфтяха.
Пиляха кестените цвят,
а перуниките
посред дъжда горяха
и утихнаха...

Цъфтяха облаци,
разлистваха се клони...

Валяха дъждовете над пероните,
над перуниките,
над дребните ни страсти,
валяха дъждовете над контрастите,
над всичките сезони в ден събрани,
валяха дъждовете над поляните -

даруваха с пендари всеки стрък.

Глухарчета, изопнати във лъкове
засяваха
със семенца небето...

Луни, слънца през лятото да светят!

Бе май.
Валяха вредом дъждовете.

Прегръщаха се розовите храсти
с оградите, със нечие нещастие,
порозовяха шипки сред тревите,
метличини му светнаха в очите.

Преваля май,
валяха дъждовете...

И избуява лятото -
небесносиньо цвете.