ХуЛите - Елегия

Ей тъй ще си умра мърцина...
На гроба вятърът ще вей.
Я дойдат трима, я двамина,
а готин бях, не съм злодей!

То кой ли пък за мен ще плаче-
отвсякъде си бях банален.
Дори невръстно първолаче
срича за всеки актуален.

Уви, обраснал съм със грижи,
проблемите връз мен налитат.
Жената все ми каканиже,
децата за пари ме питат.

Бабата все вечно болна,
любовницата-недоволна.
Дори да искам женска ласка
мен ишиасът ме запраска.

И тотото ме подминава,
дори комшията успява
да хване тройка, я четворка
а аз-двойка с уговорка.

Бе я да карам по-полека
по по-утъпкана пътека
и ни лук ял, ни лук мирисал
далеч да съм от всяка мисъл.