ХуЛите - Душа нестинарка

Той е толкова странен!... От малък е ням
и с тромпета тъгата излива...
И във пек, и във студ този млад музикант,
любовта си нещастна разкрива...

И поезия нежна той с ноти твори!
Всяка нота - изплакана дума!
Нестинарка - душата му тъжна върви
по застлани със въглени друми....

Има толкова болка във този тромпет -
цяло земно кълбо да покриеш!
Любовта е и болка - въпрос на късмет,
а от болката де ще се скриеш?...

Отзвучава, заглъхва последният тон...
А душата - отворена рана,
пак заключва се в себе си... Всичко е стон!...
И тъга... Само тя му остана!...