ХуЛите - Излишно многоточие

Пуст и мрачен селски път –
край смълчани коловози.
Тука птици не гнездят,
няма помен от възторзи.

В дирене на къшей хляб
кучетата обикалят.
И очите им сълзят –
кой ли днес ще ги погали?

Край комините без дим
нощем спира се луната.
Кръстовете ли брои?
Или празното пресмята.

Суче примки пепелта.
Стенат старите огнища.
Мойта хубава страна
заприлича на стърнище.

И белее като кост
над реката притаена
недовършеният мост –
проход между две вселени.

Тук ли съм? Или не съм?
И къде да се завърна.
Влача пустотата с трън.
И в душата ми е тъмно