ХуЛите - БИОГРАФИЯ на жена ми

О, да
ти беше
русо изкушение,
посегнах,
пих от менците ти
твоята вода.

Направих го без разрешение
и с непозволена свобода.
А после...,
тръгнахме на път
през драки, тръни и бодили
откъдето
изподрасканите ни тела
опитваха се да преминат.
Вървяхме,
падахме
по стръмната пътека:
ту бяхме тежки,
ту пък
много леки,
мечти и планове неизпълними
отиваха в небитието.
И тъй...
отлитаха годините,
покриваха лицата ни
със бръчки.
Ех, колко предначертания
се чупеха
като прогнили съчки.
Сега
разхлопаните ни сърца
болят,
кървят от рани
поносими-непоносими.
Ала душите
към небето се стремят
за да останат
неделими!