ХуЛите - Парадокси

Неутолимото стремление напред
и спирките по пътя ни безкраен
разфокусират взора ни във спомен блед,
и срещаме се, без да се познаем.

Преследваме сиянието на Звезда,
но залезът й просто ни приспива.
Във клетките си ние виждаме гнезда
и вместо в блясък, тънем в тиня сива.

Пренебрежение събужда в нас шумът,
но липсата му често ни тормози.
Сами чертаем стриктно своя собствен път,
но друг полага наш’те коловози.