ХуЛите - Сега в миналото

На миналото в дните пак се връщам,
вървя по стъпките на моите деди.
Душа́ вините. Детето в мен прегръщам.
От спомени , сърцето стяга и боли.
Времето, превърнало е всичко в прах.
От плевнята се носи още дъх на слама…
до пра́га, столчето забравено видях,
дочух отнякъде гласът на мама.
И всичко се събужда. Пак съм тук. При тях.
При техните надежди и мечти…
Останали под времето и леден прах,
чрез моите деца, животът им ще продължи.