ХуЛите - Финал, достоен за една раздяла

Преди да тръгнеш, беше си отишла!
Самичък гледах следващия залез.
От люляка, на гроздове надвиснал,
тъга валеше щедро на парцали.

Покриваше забързано душата,
застилаше неизвървяни друми.
Мълчаха птиците по дървесата
и обезсмисляха се всички думи!

Щурците също млъкнаха смутени,
целувките от вчера днес боляха!
Ненужни, неуместни и студени,
във мрака спомените се топяха!

Това бе всичко! Нейде в тъмнината
проплака птица, много закъсняла.
И писъкът разкъса тъмнината...
Финал, достоен за една раздяла!