ХуЛите - Белият човек

Живея на Земята втори век.
И много скоро може да ме няма.
Ала живях ли като бял човек?
Или бе всичко зрителна измама?

Така и не успях да разбера
защо съдба такава Бог ми прати? –
бях пешка във световната игра,
преминах честно своите квадрати.

Възкръсвах след пунически войни.
И житцето си почвах пак да меля –
с надежда, че ще дойдат други дни
за мен – човече в Божията челяд.

И аз събирах силици за вик! –
със вярата, че ден година храни.
А покрай мене не един мръсник
във кацата с меда топеше длани.

От книгите, които бях прочел,
и в книгите, които съм написал,
постигнах вече крайната си цел –
да бъда чист на тяло, благ на мисъл.

Доде провождам своя втори век,
и Светлината тихо ме окътва,
от този свят ще литна – бял човек,
душата си протегнал за прегръдка.