Завръщане сред златните поля

Автор: YOTOVAVA
Дата: 08.01.2022 @ 10:56:39
Раздел: Избрано поезия


Понякога детето в мене
обича нощем да ме буди –
помъкнало съдрано кепче –
за лов на звездни пеперуди,
и захарно петле червено –
останало почти без гребен,
и синьо дочено каскетче,
играчките си непотребни.
С одраскана от трънка скула,
с ожулено – до кръв! – коляно
нашепва ми, че вън е юли
и – да си тръгне, му е рано.
Постой, детенце, да подишам
от къдрите ти – златна слама.
Не става ли човек излишен,
за детството щом спомен няма?
Будѝ ме нощем, с дух тревожен,
опазило хлапашка дързост.
Дали все още е възможно
назад – в света ти да се върна?

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=198717