Свръхобитаемо сърце

Автор: mariq-desislava
Дата: 30.12.2021 @ 12:23:01
Раздел: Избрано поезия


Въздухът до кръв се напука,
любими мой последен,
през девет любови в десетата стигна,
строши времето на писъци от спомени
и се втурна да те прекосява
с тъжните очи на отеснелия живот.

Самотата отдавна е необитаема,
но поне е искрена
и разрежда хаоса от мен до теб
със скоростта на уморен
ветропоказател.

С мрак се изхранвах,
в грохот от светлина се залъгвах,
че възкръсвам.
Смалена от непрестанната жажда по теб
се превърнах в твой дом.
И бягство последно.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=198682