ХуЛите - Богомолка

Изхлипа през сълзи,
въздишка отрони
и сграбчи я черната скръб.
Тъгата отвърза
на болката стона,
забила в сърцето ѝ зъб.

И с длани събрани
като за молитва
към Бога отправи очи.
- Помилвай, Ти, мене,
в сълзите си скрита,
та раната да не личи!

Избърса тъгата
Христова десница -
невидима сила за друг.
И грейна жената,
засяла искрици
от вяра след Божия плуг.