ХуЛите - Виктор

Виктор е на 17 години.Излезе от училище и бавно,безцелно тръгна по улиците. Не му се прибираше вкъщи.
Какво да го привлече там?! Никой не го чака, не е подредил красива маса с вкусно ястие, което обича. Никой не го пита как е било в училище, защо се прибира чак сега от обяд. Забелязва ли изобщо някой, че съществува?! Майка му, вечно е извън дома- с приятелки, казва. Баща му, да се налага да го слага в леглото, защото е пиян-залян. Ако ли не- още по-лошо. Ще се прави на строгия баща,който иска от сина му да стане НЕЩО. Мислеше, че за това е необходимо да му крещи: " Къде хойкаш! Дай си бележника! Пфу, за нищо не те бива,пак си наредил тройки.Аз за това ли те хрантутя! Да смъкна ли колана или обещаваш, че ще се поправиш!" И Виктор искаше да е лидер,с много приятели, център на внимание, мацките да го свалят... Боже, пренесе се в света на илюзиите. Само тях има.
Здрачаваше се. Няма как,тръгна към дома си, ако може да се нарече така! Затвори се в стаята си, както винаги. Отдаде се пак на нерадостните си мисли. В училище бе тих, кротък, стараеше се, но винаги оставаше посредствен, незабелязан. Не влизаше в конфликт с никого. Конфликтът бе в него- между това, което е и това, което иска да бъде, между заобикалящата го среда и тази, за която мечтае. Огромна бе необходимостта от малко любов, нежност, внимание. Каква празнота! С кого да разговаря за всичко това?! Защо всъщност е жив? Тези въпроси преди две години го накараха да скочи от един строеж. Може би ще привлече вниманието на родителите си и те ще му покажат колко го обичат. Но нещата се влошиха до краен предел. След няколко черепно-мозъчни операции, сега го болеше непрекъснато глава и често не знаеше кой е, защо е , къде е... ...
Чу някакви звуци, заслуша се. Стана и отиде в антрето. Разбра, че са от спалнята. Леко открехна вратата. Майка му стенеше, с широко разтворени, голи крака, между които някакъв дебелак грухтеше досущ като прасе. Доповръща му се. Сигурно яко е пийнала, щом дори е забравила да заключи. Пък и баща му е нощно смяна, а за неговото съществуване изглежда е забравила. Грозната картина бе капката, която преля чашата. Главата му пулсираше от нахлулата в нея кръв. Менгеме стегна слепоочието му.
Автоматично тръгна по пътечката към съседната къща, където живееха леля му и 8 годишната й дъщеря. В ръката си държеше нож, но не го осъзнаваше.Тя беше единственото място, където обичаше да ходи- там имаше уют, любов, топлота. Само там можеше да чуе как една майка се обръща към дъщеря си :" Миличко, какво ти се хапва за вечеря?" , " Скъпа, боли ли те нещо?" и докосва с ръка челото й , а после я гали нежно по косата. " Слънчице, ела да ти сплета косата на специална плитка, виж каква красива панделка ще втъкна", " Не плачи за четворката, следващият път като те изпитат, ще я поправиш".
Главата му като че ли щеше да експлодира...Ах тази малка пикла, която има всичко! С какво е повече от него, че е заобиколена от любов и грижовност!?! С какво ги е заслужила?! Виктор попиваше всяка дума и умираше от желание да погалят и него. Но никой нямаше представа за личната му драма. Сърцето му бе болезнено свито, копнеещо за капчица обич, нежност, внимание.
Стигна до колибката на кучето. Безумен гняв го обхвана. Та то бе по-обичано от него! Главата му бучешe. Чувстваше се много зле. Падна на колене и стисна с две ръце главата си. Но болката не спираше. Клатеше се насам-натам, затворил очи, защото виждаше червени и черни петна,които се движеха и съвсем замайваха. Не знаеше колко време е стоял така. Отвори внимателно очи. В полезрението му попадна нож, нож на земята до него. Боже! Нима е бил в ръцете му?! Какво е щял да направи? Взе го и го захвърли далеч! Нямаше да позволи да стане убиец въпреки всичката болка и самота! След една година ще е пълнолетен. Ще напусне този омразен дом, ще вземе живота си в ръце, ще изтръгне от себе си насъбралата се болка....и може би, дано, някой ден да срещне човек, който ще му даде толкова необходимата му обич!