ХуЛите - Райско кътче

***
- София ли? Никога – започва Халил, докато мята плувката на въдицата в язовира. – Да си харча заплатата за наем и храна; да се навра в някоя тясна квартира, като прасе в кочина, да гледам гащите на съседа в блока от другата страна на улицата, а сам да не мога да ходя по гащи, защото някой ще ме види, да ми тропат отгоре или да ми викат отдолу; да ям скъпа, пластмасова храна, да дишам мръсен въздух; да ме будят колите на улицата, да кисна в задръствания, да се мотая в тълпи от хора.
Виж ги софиянците какви са нагли, арогантни, пълни с изисквания. За мен селото е райско кътче. Голяма къща, широк двор, като седна на чардака виждам целия Балкан, като легна вечер слушам щурчетата, като се събудя сутрин чувам птичките; като дишам ми мирише на кози, овце и крави; като ям, готвя с прясна храна от градината и кошарата; като тръгна за града съм сам на пътя, като се разхождам из село познавам всеки, все ще се намери някой да разменим една приказка. Тук може само една жена да имаш, че иначе те одумват хората и ставаш за смях. На мен това ми стига.

***
- Провинцията ли? Никога – започва бай Ангел и поглажда бялата си брада, докато седи на стола в работилничката за колелета на пресечката между улиците Симеон и Братя Миладинови. – Да изкарвам два пъти по-малка заплата; да се лутам в цяла къща, дето няма почистване, да съм роб на земята и животните, да не мога на едно море да ида; да ми мирише на лайна; да пукна в среднощната тишина, да ме буди някой петел; да няма с кого една дума да разменя; да си потроша колата по разбитите пътища. Повечето селяни са хем прости, хем простаци. За мен София е райско кътче. Тук съм се родил, в този квартал съм израснал, тук мирише на парфюм, на подправки, на вкъщи. Апартаментът е малък, но уютен, като погледна през прозореца виждам паветата на улица Симеон и се сещам как дядо ми е участвал във въздушната отбрана на града през втората световна война; като пририта някоя женичка за ласки, уважавам я ако си плати сто лева предварително, нищо че си имам и своя. Да се забия в някое село пълно с бабички, дето всеки те познава и ти гледа в чинията? Да бе, да. Да ми се паяжинясат гащите.