ХуЛите - Скъсяване с една дъга

В мастилената тишина
прекрасни стихове се раждат.
След дъжд ще рукне светлина
за непосилната ми жажда.

И есенните багрила
ще засияят – в рой мушици.
Тежи небето – без крила,
подир отлитащите птици.

Побърза сръчен херувим –
до синьо да излъска пода.
А Бог дано ни приюти –
две голишарчета бездомни.

И във притихналия храм –
където всеки ще пристъпи,
какво е любовта ще знам,
И колко струва – да сме смъртни.