ХуЛите - Притча за ръждясал ключ

С годините не поумнявам –
отсъствието ти ми пречи.
Обичах те – но бе отдавна –
оттук до другата пресечка.

Днес слънчогледите презряха.
Но клюмналите им перчеми
не са достатъчни за стряха –
да скрия хубавото време.

В проядени от дъжд улуци
гнездо си сви нахален съсел.
И дрезгаво в нощта скрибуца
изкъртеният знак на пътя.

Познавам всяка безпосочност,
издраскана с костица рибя .
А ти вратата си залостил –
и знам, че трябва да си ида.

Ключа задръж, не ми е трябвал –
назад едва ли ще се върна.
Понечих притча да разказвам.
Но много бързо стана тъмно.