ХуЛите - Лакомница

Каза ми, че закъснява
мама. Вън е вече здрач.
Никога не разрешава
друг да бъде шеф-готвач.
Слагам нейната престилка,
в кухнята ще готвя аз.
- Да извадиш и костилка
ти е нужен, дъще, час!
Тя така ми се присмива,
но ще сторя чудо днес.
Толкова ще е щастлива,
ако я посрещна с кекс!
В шкафа формата намерих,
ето нужните яйца,
чашката, с която мери.
Ще докажа, че деца
могат също да се справят
и да готвят със мерак.
Знам брашното да пресявам.
Ала моят котарак,
откъде ли се извъди,
лочи млякото ми той.
- Марш от тука! - аз го пъдя. -
Махай се, ще има бой!
Вземам бързичко черпака
и го погвам с доза яд.
Но събаря котарака
купа с течен шоколад.
После бута ми яйцата...
И брашното разпиля!
Някой чука на вратата.
Как ще скрия таз беля?
Зная, че не съм виновна,
но ще обвиняват мен.
Вън комшийката грижовна
(точно в днешния ли ден?)
носи на едно подносче
няколко парчета кекс.
Но задава ми въпросче:
- Ти ли си готвачът днес?
Виж се на какво приличаш,
бързо се преоблечи!
Моите сълзи се стичат
и вина у мен горчи.
- Котаракът ми не слуша!
Мама ще се прибере... -
хълцам аз и съм се сгушила.
- Няма тя да разбере!
Кухнята ви пак ще блесне,
всичко ще изчистя аз.
А пък кекса много лесно
ще преместим тук у вас.
- Но ще кажем, че готвача
дъщерята е, нали? -
вече спряла съм да плача
и глава не ме боли.
- Ех, че си ми ти хитруша!
Твой учител съм от днес!
Радвам се, че с леля Нуша
аз ще правя бухти, кекс
и закуски вместо мама -
зная, че се умори.
Сандвич – вече с два салама,
баклавичка със кори.
Може и катми със сокче
или пица във тава.
И за мастър шеф ще сочат
всички мене след това!

22.09.2021