ХуЛите - Самотното дърво

(Вариация по Б. Христов)

То драска като косъмче по кожата на чернозема,
дори да му дължите нещо, то няма да ви вземе,
то няма да проходи, но вековете подминава –
самотното дърво
се вижда и от космоса.

Децата разпиля, жена си не познава,
понякога под сянката му живите остават,
орлите все кръжат и все кръжат отгоре –
самотното дърво
се вижда и от космоса.

А вятърът го брули и иска да го грабне,
и мълнии го дебнат, за да го нападнат,
о, то ще се пречупи някога, но във момента
самотното дърво
се вижда и от космоса.

То драска като косъмче по кожата на чернозема,
когато му дължите нещо, няма да ви вземе,
и няма да проходи, но вековете подминава –
самотното дърво
се вижда и от космоса.

И щом поспре да се върти Земята по оста си,
и мъртвите изскочат от иконостаса,
тогава то поклон ще стори и ще си отиде
самотното дърво –
самотно и във космоса.