ХуЛите - Ябълката и Съдбата

Поискал е неистово да бяга
от вплела се в нозете му жена
И с пръстите на злите си безсъници
рисувал и рисувал съсухренита си съдба
по влажните и грапави стени на своят Ад
Понякога отмествал бавно тъмнината
и леко разширявал черните зеници
Разкъсвал увилите се зли езици
изпили влагата им от неволи
С подлудяващия ритъм
срутвал Империи и светове
С пастел рисувал и звездите и Дъгата
В икони преливал божествената светлина
Шумолял пулсиращо в кръвта на мъж и жена
В играта древна на змията с аналог играел танц
с змията край дървото на греха в райската градина
--
Защото ябълката е зелена и била една Както и Съдбата

От брега...