ХуЛите - Припек

Сам. И слънцето. И тих –
с бели пръсти – вятърът.
Вдън годините се скрих,
в сън, сънуван някога.

Сън. Напръскано цветя.
Облаците – мляко.
Тихо, топло, тих и сам –
с бели пръсти! – вятърът.

Вред, по нивите, по теб –
никнало зелено.
Никой, никого, небе
още неродено.

Бог си ти. И нищо – ти.
Дух. И мраз. И мръс.
Сааамо слънцето и ти –
бяла пръст.