Къде е Едмънд? (по Агата Кристи)

Автор: rupani
Дата: 21.07.2021 @ 14:50:49
Раздел: Хумор и сатира


Поаро влезе в обширния салон, в който, в различни пози, насядали и прави, го чакаха участниците в тази драма, изтръпнали от напрежение, защото, както винаги сега предстоеше обявяването на убиеца и те го знаеха много добре.
- Дами и господа, - започна Поаро с любимия си, нисък, драматичен тембър – преди двайсет години сър Джон се заселва в този замък, заедно с прекрасната си съпруга и трите си дъщери, с надеждата да го превърне в средище на музиката, изкуствата и красотата.
Поаро млъкна и хвърли изпитателни бързи погледи към всички присъстващи, с изключение на инспектора и двамата полицаи; бързи погледи, защото драматичната му пауза не трябваше да продължава прекалено дълго. Пронизващите му очи активираха потните жлези по теметата и вратовете на всички заподозрени и незаподозрени.
- Двайсет години на безгрижие, веселие и … - започна Поаро, но внезапно отново млъкна, махайки безпомощно с ръка във въздуха, сякаш се опитваше да върти ръчка на стар прожекционен апарат.
- Не, не! Така не може да се работи! – избухна Поаро и рязко направи „кръгом“, насочвайки се към инспектора. – Казах да съберете всички! ВСИЧ-КИ!
- Ами събрахме ги. – засуети се инспекторът, насочвайки успокоителен жест към Поаро с двете си ръце.
- Едмънд! Няма го Едмънд! – натърти Поаро на „Едмънд“.
- Едмънд? – възкликна инспекторът и завъртя поглед към полицаите. Те синхронно вдигнаха рамене и разпериха ръце. Инспекторът завъртя лицето си към присъстващите в салона. – Някой знае ли къде е Едмънд?
- Ами преди десетина минути май тръгна за Лондон. – обади се услужливо сър Чарлз. - Взе синята спортна кола.
Из салона се понесе утвърдително ръмжене. Няколко души кимнаха в знак на потвърждение. Инспекторът бързо изпрати полицаите да гонят Едмънд и сам хукна след Поаро, който ръсейки френски възклицания излизаше бързо от салона.
- Не, така не може да се работи! - чуваше се от съседната стая. – Аз съм пред нервен срив! Вложих всичко от себе си в този случай! Искам само…
- Успокойте се, мосю! – опитваше се да се вмъкне в потока от огън и жупел инспекторът. – Сега ще Ви докарат Едмънд. До половин час ще е тук…
Оставени без надзор, присъстващите в салона се раздвижиха.
- Значи е Едмънд. – безстрастно поде лейди Матилда. – А аз си мислех, че си ти, скъпи. – и тя хвърли закачлив поглед към съпруга си.
- Ще ти се! – отвърна ѝ саркастично съпругът ѝ. След това се обърна към сър Чарлз – Хайде, Чарлз, давай кинтите!
- Чист късмет, приятелю, чист късмет! – каза му сър Чарлз, подавайки навити на руло банкноти.
- Няма как да е Едмънд, – чу се плах девичи глас от задните редове. Всички се обърнаха към източника на гласа. Сър Чарлз бързо си дръпна ръката с банкнотите още в нея. – Онази нощ Едмънд беше при мен. – додаде гласът съкрушено.
- За Бога, Емили! – възкликна лейди Джейн. – Направи ли ти нещо?
От различни места в салона се чу смях, но бързо бе сподавен.
- Ние с Едмънд се обичаме! – изви се в тишината лъкатушещия фалцет на Емили и предавайки се на ехото изчезна през тавана.
- А Едмънд знае ли го? – запита безстрастно лейди Матилда, колкото да наруши неловкото мълчание. Из салона се разнесоха прокашляния, отчаяни опити да потиснат ново прихване.
- За Бога, Матилда! - възкликна лейди Джейн и се изправи в знак на възмущение. – Хайде, Емили, ставай, да се махаме от това змийско гнездо!
- Не бързай толкова лельо! – обърна глава към нея младият Матю, говорейки с провлачен глас – Онази нощ те видях на стълбите.
- Така ли? - сконфузи се лейди Джейн – Онази нощ ожаднях и слязох да пия вода в кухнята. Не ми се спеше и реших да се поразходя.
Всички погледи бяха обърнати към нея.
- Ама какво си мислите, за Бога! – възмути се лейди Джейн – Аз не бих посегнала… - изведнъж тя смени тона, озарена от гениално хрумване - Матю, след като си ме видял на стълбите, значи не си се прибрал в пет сутринта, както твърдеше!
Матю мълчеше многозначително. Всички погледи се насочиха към него. Какво ли щеше да измисли?
- Чакайте, чакайте, - обади се стария сър Томас – Джейн, ти защо ходи до кухнята, а не извика Жанин?
- Ами, - напъна се да си спомни лейди Джейн – аз ѝ звънях, но тя не дойде и реших сама да сляза до кухнята.
Всички погледи се обърнаха възмутено към Жанин.
- Лейди Матилда, нищо не съм чула. – заоправдава се Жанин. – Звънецът май не работи…
Тук-там се чуха саркастични подхилквания.
- Фъргюсън, - строго се обърна към главния иконом лейди Матилда – не работи ли звънецът?
- Днес след обед смятах да го поправя, милейди. – смирено отвърна Фъргюсън.
Въздишка на огорчение се понесе сред присъстващите - тази следа се оказа ялова.
- Значи залози си организирате, а, скъпи? – реши да поднови разговора лейди Матилда. – Я ми кажи кои са номинираните?
- Трима залагат на теб, скъпа, - започна да отговаря с готовност съпругът ѝ, примижвайки с очи, за да си спомни точно таблицата със залозите – един залага на Едмънд, двама на Дороти, двама на мен, трима на Томас и един на Чарлз.
- На мен!!! – лейди Матилда беше едновременно учудена и развеселена. – И кога съм имала възможност?
- Имаше кал по галошите ти онази сутринта, лельо, - обади се плахият девичи глас отзад.
- Ти няма ли да си… - обърна се с раздразнение към Емили лейди Матилда.
- За Бога, Матилда! – изправи се отново лейди Джейн.
- Дъщеря ти участва в залагания, Джейн. Помисли си добре върху това! – опита се да успокои топката лейди Матилда, придавайки друга насока на разговора.
- Е, скъпа, - поде съпругът на лейди Матилда – защо ти бяха кални галошите?
- Ти обвиняваш ли ме в нещо? – обърна се с престорено възмущение към него лейди Матилда. – Не ме карай да те питам аз, къде беше онази нощ!
- Не и там, където си мислиш. – отвърна невъзмутимо съпругът ѝ.
- Сериозно? – възкликна лейди Матилда и обърна глава към Жанин. Жанин с червено като домат лице гледаше към пода. Съпругът на лейди Матилда закъсня с отговора.
- Значи си бил там, където си мисля. – заключи победоносно лейди Матилда.

Създалата се след това разкритие тягостна тишина беше прекъсната от влизането на двамата полицаи. Бяха изтървали Едмънд. След няколко минути в салона влезе Поаро, очевидно поуспокоил се, но все още с мрачно изражение.
- Е, мосю Поаро – поде разговора лейди Матилда. – кажете ни сега, как горкият Едмънд е убил сър Джон.
- Грешите, лейди Матилда, - отговори сухо Поаро – Едмънд не е убивал сър Джон.
Възклицания се понесоха из салона. Инспекторът подскочи като ужилен.
- Не е Едмънд ли? – извика той – И защо ходихме да го гоним тогава?
- Просто… - по-скоро с раздразнение, отколкото с притеснение започна да обяснява Поаро – Просто, Едмънд беше важен пункт от изложението ми тази вечер. Бях решил какво да кажа на всеки тук, и в какъв ред да го кажа. За да е по-ефектно разкритието. – Поаро погледна със съжаление съсипания инспектор. – Винаги така правя. Не знаете ли? Липсата на Едмънд ми разваляше цялата реч.
- За Бога, мосю Поаро! – възкликна лейди Матилда – Кажете ни най-после кой е убиецът. Вижте инспектора, съсипан е!
- Да, - поде с нисък глас Поаро, гледайки върха на лявата си обувка – Да, и без това хубавата ми реч отиде по дяволите. Слушах ви от съседната стая. Честно казано, не заслужавате спектакъла на Поаро. Всъщност, лейди Матилда, вашият съпруг има незаконна дъщеря – Жанин. Емили лъже за Едмънд, не е бил при нея онази нощ. Бил е при мадам Дороти.
Поаро заговори бързо и ясно, без паузи, без да гледа някого в очите, без да обръща внимание на изблиците на изненада след всяко свое изречение.
- Лейди Матилда, вие имате връзка с Фъргюсън, срещнали сте се снего в павилиона онази нощ, затова са Ви били кални галошите. Сър Матю има проблеми с хазарта. Онази нощ се е опитал тайно да разбие сейфа на дядо си и да измъкне известно количество пари от там, но нищо не се е получило. Лейди Джейн не е ходила да пие вода, а да досажда на Едмънд, но не го е намерила в стаята му. Повреденият звънец в стаята с прислугата е чисто съвпадение.
С всяко ново изречение гласът на Поаро ставаше все по-силен и по-назидателен. Сякаш бе дошъл денят на страшния съд и Свети Петър бе отворил тефтерите си.
Всички присъстващи в залата си го получиха. Или почти всички.
- И накрая, - Поаро най-после направи пауза и си пое дълбоко дъх. - Убиецът е онази дама, седнала до камината в дъното, – и Поаро насочи показалеца си към далечния край на салона, където светлината и мрака се бореха за надмощие около някаква неясна фигура.
От дъното на салона ги гледаше учудено възрастна дама с побелели коси и смешна шапка на главата, наметната с шал и плетяща нещо на две куки.
- Коя е дамата? – запита инспекторът тихо, осмелявайки се да доближи Поаро и седящите на предните редове.
- Мисля, че се казва Марпъл – каза с тих глас лейди Матилда.
В отново възцарилата се тишина, от дъното на салона се разнесе приятен дрезгав глас.
- Моля?

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=198210