ХуЛите - Задържаният

Считам за важно да започна с това, че аз съм cu хетеро, мъжkap на четиридесет и пет години и съм кореняк виенчанин. Точно шест пъти съм бил с различни жени, без продължителна връзка. И точно шест пъти съм се чувствал виновен. Влизаш в живота на някого, после излизаш от него. Това не е киносалон, не е театрална зала или сауна. А после? Последствията за нея, за тебе...? Въпросите, които остават? И винаги някой е наранен. След шестия път реших, че трябва да се дистанцирам от подобни контакти, от вината, която винаги ме спохождаше.
Живея от дълго време на приземния етаж в една не съвсем нова сграда. Шумът от автомобили и трамваи, от преминаващи хора – всичко се чува. Затова вечер заспивам трудно. Но с времето сe свиква. Не харесвам промените. Да търся нова квартира, преместване, мебели, нови съседи – не е за мен това. Имам определен кръг от познати приятели. Нови не ми трябват. Прибързаните запознанства могат да бъдат понякога непредсказуеми, често и опасни дори. Не давам адреса си така лесно на никого, телефонния ми номер имат само доверени и доказали своята добронамереност хора.
Мръсните прозорци пазят крадците далеч. Ако някой случайно мu звънне на вратата, но това не се случва често, аз не отварям! А когато се стъмни, рядко включвам осветлението в апартамента. Привечер обичам да слушам музика. На тъмно.
Не съм чистил прозорците си от години. Жилището трябва да изглежда изоставено и необитаемо. Така заблуждавам крадците и хората с лоши намерения. Но апартаментът изглежда изоставен само отвън. Разбира се, всичко е чисто и добре поддържано вътре. Умишлено не промених табелката с името на предишния наемател. Живея така – инкогнито. За мен е важно, че аз и моят апартамент оставаме неоткрити и безименни.
С моите приятели се срещам само навън. Най-често в кафене „Кафка“ или в „Моцарт“. При тях винаги нещо се променя, винаги има някой, който да сподели нещо интересно. Фрида е художник. Тя държи на моето мнение и винаги ми показва новите си картини, снимани с телефона й. Анжело е любител на пътуванията с мотор и постоянно се среща с нови хора. Той не може без неговия Rotax. Мартин работи на летището. Той има винаги с какво да ни разсмее. А аз? Аз не разказвам. Няма какво. Най-обикновен чиновник съм. Всеки ден едно и също...
Чета книги понякога – други хора, друго мислене, често непонятно за мен. Опитвам се да разбера защо литературните герои постъпват по един или друг начин. Когато изгубя интерес, оставям книгите непрочетени. В някой друг момент, може би, ще дойде отново желанието да продължа започнатата история.
Напоследък все по-често си мисля колко несигурен става светът. Затова си купих брoнежилетка. Нося я постоянно и се чувствам по-уверен и по-сигурен. Поради заплашителната ситуация в света, реших да посещавам различни курсове, за да се науча да се защитавам. Аз не съм единственият. Много хора мислят като мен.
Аз не пия алкохол. При срещи с приятели обикновено си поръчвам вода, кафе, понякога безалкохолна бира. Не знам как се случи, дори не помня точно кога, трябва да е имало все пак някакв повод, но веднъж на някакво парти изпих пет чаши с водка. А след това ми беше ужасно зле. Чувствах се като умираща свиня. Повръщах, издавах нечленоразделни звуци, не знаех къде се намирам или по-точно казано, беше ми все едно къде съм. Труден момент. Да. Не искам да се сещам за него. Обещал съм си, че няма да се повтори...
Tрябва да отбележа и това, че днес имах приповдигнато настроение. Чувствах се някак особено позитивно. Не ми се случва често. Така беше по време на работа и след това, когато се прибирах към вкъщи – също. В този слънчев ден усетих, че ми се случва нещо изключително, нещо красиво, нещо уникално. И точно тогава срещнах на „Зайтенгасе“ двама мъже в приятен партньорски вид. Дрехите им бяха еднакви по цвят, стил и по външен вид двамата мъже си приличаха. Рядко се решавам да заговоря директно някого, всъщност – никога! Но поради веселото ми настроение и положителните мисли, този път реших да променя нещо в живота си. Да се запозная с нови хора, да станем може би приятели, да поговорим малко. И просто попитах двамата съвсем добронамерено и дружелюбно:
– Извинете, вие гей двойка ли сте?
– И не знам защо, но веднага ме арестуваха. За проверка, временно, казаха ми те.

Сега седя в полицейското управление и пиша показание. Не знам какво точно се изисква от мен, какво трябва да напиша и как точно се пише показание. Но мисля, че не съм направил нищо лошо. Просто исках да бъда приятелски настроен и, като един нормален човек, да проведа нормален разговор с други нормални хора.
Настоявам и ви моля да ми върнете брoнежилетката и да ме оставите да се прибера вкъщи.
Относно неправомерния ми арест нямам възражения и няма да подавам жалба за обезщетение и нанасяне на нематериални щети. Намирам написаното по-горе като правилно и достатъчно.
Норберт Виндбойтел