Фотон из нечия добра вселена

Автор: yotovava
Дата: 15.07.2021 @ 16:37:59
Раздел: Любовна лирика


Щом гроздовете с есен се изпълнят
и сладост из стърнищата прелее,
ще поседя край залеза на хълма,
преди да е застъргал суховеят.

Олеква тишината светлосиня
и дишането ми ще стане лесно.
Закратко тук съм и ще си замина –
фотон из нечия добра вселена.

Когато се заспускам към градчето –
да хлътна мълком в тъмните му пазви.
дано си спомниш колко беше светло,
щом двама бяхме – в делник или празник.

Забравям болката – тя ще премине,
но трудно се зачеркват небосклони,
които прекосявал си безимен
и пух от звездния папур си ронил.

Дали изкърпих с кривата губерка
последните пробойни във крилата?
Раздялата навярно е проверка,
която да докаже любовта ти.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=198189