ХуЛите - Когато влизам в бялата ти стая

Смирено влизам в бялата ти стая,
света́ обител, пристан за Любов.
И кой съм аз? – наистина не зная,
ще питам някой древен философ!

От гардероба с летните ти рокли
поде се дъх от твоя мек парфюм.
И аз забравих нощите сиротни,
в които бях по теб изгубил ум!

На шкафчето ти рехавият гребен
напомня ми за твоите коси!
И размечтах се някой ден със тебе
за вечна обич Бог да ни спаси.

За мен да стелнеш благата постеля.
Денят да ме окъта в тишина.
И нека бъде, Господи, неделя! –
за теб! – прекрасна утринна Жена.

Какво си ти? Видение от Рая?
Дъждовна капка в цъфналата ръж?
Когато влизам в бялата ти стая,
се връща в мен един забравен Мъж.

12 юний 2021 г.
гр. София, 9, 25 ч.