ХуЛите - Сън

По пътеката на залеза вървя,
а в реката има лодка без платна,
тя се люшка в пълноводната река,
а край нея си рисува есента ...

Стоя в сплин с рисунката на есен
и искам да я повторя в паметта,
сънувам, че в съм лодката и пея песен,
в която се разказва за съня ...

Реката е от целофан, като в театър,
а той полепва се наелектричен върху мен,
полюшва ме сред целофана вятър,
а светът е тих и сякаш променен ...

Времето се връща да ме вземе
и да прегърне моята следа,
стрелките носят вместо котва, стреме,
в което да ме впрегнат на брега ...